Туристическо Дружество

Еднодневки

ЗЕЛЕНА НЕДЕЛЯ В ОКОЛНОСТИТЕ НА ЛОВЕЧ

На 6 декември, 2015 г. ТД"Стратеш" проведе ежемесечната си Зелена неделя в живописните околности на Ловеч. Участваха 52 любители на природата от 7 до 77 години. Сред нас беше и заместник областния управител Георги Терзийски. Водач бе председателя на дружеството и добър познавач на района Светослав Генков. За всяка забележителност по маршрута и погледна точка, както винаги, той бе подготвил кратка беседа.В хубаво време в 9.30 ч. тръгнахме от Градската градина на запад към най-високата точка над Ловеч Акбаир - Белия баир. От скалите над болницата се открива просторна гледка на север към новите квартали на града - първа обща снимка. Продължихме по високото към Дикисанските скали над троянския път и пред очите ни се разкриха последователно центърът на града, хълмът Стратеш, живописно опасания от река Осъм хълм Хисаря, увенчан с Ловешката крепост, кокетните къщички на стария квартал Вароша, Дръстене. По острите скали на ръта към Пресечената скала ни обви мистична мъгла и ни съпътства по цялото плато на Баш Бунар. Отбихме се на югозапад до малко известните отвесни 30-метрови скали над първия меандър на р.Осъм над Ловеч с чудесни панорамни гледки на юг. От там се вижда и каналът, който отвежда водите на р.Осъм в скален тунел за турбините на Юзината, автентично заснет във филма "Вчера". След атрактивна разходка по скалния ръб се отправихме към хижа Баш Бунар, собственост на ТД"Стратеш", дадена под аренда през 90 - те години на 20 век и впоследствие изгорена. Сега стърчат само високите и каменни зидове, дали повод за новото и име - Къщата на духовете. Край нея при археологически разкопки, провеждани успоредно с тези на крепостта, е открит древен некропол. Дружеството продължава да търси начини за възстановяване и. Тя е лесно достъпна по трасиран път и живописно разположена на скалите с чудесни гледки към града и Централен Балкан. По високата част на карстовото плато, наричана "Хаджииванското" стигнахме над местността Трай Дянко и слязохме стръмно през скалния венец до 100- годишната, любима на ловчалии алея - Баш Бунар. По нея се отправихме в сърцето на парка, ларгото до Юзината, откъдето тръгват двете възстановени по проекти на ТД"Стратеш", финансово подпомогнати от Община Ловеч, туристически пътеки за пещерите на Баш Бунар. По първата от тях достигнахме до пещерите "Безименна", "Васил Левски", "Проходна", пропастта на "Табашката пещера". Водачът Светослав Генков ни преведе през 25-метровия, неосветен тунел на "Проходна" и достигнахме дъното на "Табашката пропаст". Изходът на пещерата е подпрян с естествена скална колона. Пред нея има благоустроен кът за почивка с гледка към Баш Бунар, р.Осъм, Крепостта на Ловеч, Стратеш, Римския път. Обратно до Юзината и оттам по втората възстановена пътека от север на скалния венец, водеща до "Малката пропаст" - втория етаж на "Табашката пещера". От входа и се вижда скалният феномен "Замъкът". С интересната история на пещерата ни запозна Светослав Генков. Обитавана от праисторическия човек, както и други пещери по поречието на реката, тя е съхранявала и съкровище от по-късни времена. След инструктаж за по-смелите походът продължи по "Железния път", метални скоби в отвесните скали, извеждащи до горната част на платото - истински адреналин. Междувременно слънцето огря отново, събрахме се на кафе на Юзината и с вече пооредели редици - беше обяд и Свети Никола преваляше - около 30 човека поехме през каменния мост на Баш Бунар към следващия хълм - Стратеш. Отбихме се в параклиса на църквата "Св.Неделя" и по красивата, панорамна улица "Хисарска" достигнахме паметника на Васил Левски. Мястото е известно като балкона на Ловеч, с гледка към целия град. От там поехме по древния, каменен път, трасиран вероятно от траките, построен от римляните и ползван от старите българи, водещ на изток, т.нар. Римски път. Топло, заветно, уютно място с панорамни гледки към върховете на Централен Балкан. Преминахме покрай Жълтите скали с алпинистките турове, завършващи с природната скална забележителност "Крали Марков калпак", намираща се над култовия завой на реката Трай Дянко. През билото на Стратеш се отправихме към телевизионната кула на скалите с възхитителна гледка към централните площадни пространства и градините на Ловеч, любимо място за снимки на поколения ловчалии. Последната ни цел за деня беше Туристическия дом на хълма, собственост на туристическото дружество. И за тази голяма многофункционална сграда търсим предприемчив наемател, който да я направи полезна за гражданите. Покрай Черния паметник и старите стълби на парка Стратеш слязохме до някогашното място на Въжения мост, една непрежалима загуба за всички и по Железния мост се вляхме в празничния ритъм на града.
Цялата разходка по хълмовете и природните забележителности на Ловеч продължи около 4 часа с беседите на водача, снимките, кафето на Юзината, една истинска наслада за душата и сетивата. 
Разбира се ще спомена и болката от гинещите в зелената прегръдка на бръшляна дървета на Баш Бунар и за пореден път тревогата от надвисналото над легендарната скулптурна пластика "Бяла Анаста" голямо, изсъхващо дърво, което заплашва да я събори и унищожи при падането си. 
Разделихме се с обещанието да повторим този тур и през пролетта и да се потопим в морето от люляк по хълмовете. 

Автор на статията: д-р Дарина Петрова, снимки от проявата може да видите на страницата на Дружеството във Фейсбук.

Този уебсайт е осъществен с помощта на www.ngobg.info